Плаж

-Когато стигнах 100 спрях да ги броя. -Казах и се засмях. Те ме попитаха дали искам да се присъединя към тях.
-Ако ми кажете какво правите, с удоволствие. -Усмихнах им се. Подхвърлих огненото кълбо нагоре и то изчезна като дим.
Усмихнах се самодоволно и върнах вниманието си на момичетата.

Ами в момента и демонстрираме какво умеем.
А ти какво умееш.СЛед товва ми се показаха белите крила.
Погледнах Тереза а след това и луна.
Е какво решаваш

-Мога да копирам другите дарби ако пожелая. -Казах спокойно и копирах дарбата на Тереза и времето стана облачно. След малко спрях и оставих черните ми крила да се покажат. Те излязоха и леко се размърдаха.
-Мога и да контролирам огъня. -Казах отново и изкарах ръцете си напред. Те сякаш се подпалиха но не усещах никаква физическа болка.
-Ако пожелая мога да контролирам и електричеството заради първата ми дарба. -Казах и погледнах небето и от там проблясна светкавица. След това погледнах момичетата.

Еха супер е казах аз и и се усмиханх.
А моята дарба е контролирам 4 елемента.
Огън-Цялата пламнах.
Вода-След това цялата станах в воден щит.
Земя-около мен земята се рацепи.
И Въдух-Задуха мног силен вятър.
Е това мога аз

-По-хубаво е от Ада. -Засмях се. -Не съм тук от много време, но съм била родена тук. Върнах се в имението си, което по-скоро прилича на замък. Но съм съвсем сама, освен слугите разбира се.. Все пак родителите ми умряха, а сестра ми и брат ми бяха избити. -Казах и се усмихнах леко тъжно, не харесвах тази част от моята история. Крилата ми леко се свиха и прибраха, което още си бе малко или много болезнено за мен.
-Жалко само,че не мога да си намеря някое мъжленце. -Засмях се.

ЛЕле луна много съжалявам.
Но и на мен ми се случи абсолютно същото.
Майками и бащами умряха а убийци обиха братми и двете ми сестри.
СЛед това една сължа падна от окото ми

Усмихнах се, не бе лоша идея.
-Само някой да ми падне.. -Казах шеговито и прехапах устна. Наистина имах нужда от малко флиртове, интрига. Напоследък животът ми не бе весел. Използвах дарбата си да копирам и започнах да си подмятам малка светкавица в ръцете с усмивка.

Лу започна да си подмята светкавички.
Хей лу искатели още сега да отидем вбара.
Като погледнах Тереза.След това им се усмихнах.
ИСкам свежа плът засмях се аз/.

-Съгласна. -Кимнах и се усмихнах мило. Ще се видим там. -Казах и изкарах крилата си, които се разпериха и заприличаха на тъмна мъгла. Размахаха се и аз полетях, въздухът развяваше косите ми бързо, а малката ми рокля се поддаваше на въздуха.
Летях бързо към клуба.

СЛед като Луна тръгна и аз направих същото.
Чао Тереза ще се види там.
Усмихнах и се аз.
И полетях къл клуба.

Когато пристигнах на плажа седнах на пясакът и зачаках Кармила.
Когато седнха на пясакът чух кола.Това беше тя.
След това обърнах поглед към колата и зачаках тя да слезне.
Аз долетях до колата и отворих вратата за да и помогна да слезне.
Като джентълмен.

Да определено беше джентълмен,подаде и ръка и тя я подаде също напред. Слезе но беше с токчета,добре че бяха като ботуши и пясъка нямаше да влиза в тях. Стъпваше полека за да не падне и се справяше много добре.
-Как сядат хората на мръсния плаж?

Еми просто сядаш.Казах аз и се засмях.Тя наистина беше разглезена.
Казах си аз на ум.Е ще седнеш ли или аз да те накарам?
Попитах я аз и отново се засмях.Е какво решаваш?
Пхах казах азз.

Седна леко и внимателно с някакво не скрито отваращение,леко ступа ръце и каза:
-Не съм ходила на море от както бях човек,а това си е от много години.
Каза тя,като се опита да не мисли,че коженото и яке ще се напълни с пясък.

Боже ти си много разглезена нали така?
Не съм виждал такова момиче от както бях на пет.
Засмях се аз.Защо просто не каза че не искаш да дойдем тук.
Не искам да съм груб но това е самата истина.

Погледна го но с някаква апатия и без излишна емоция:
-Капризна съм да,все пак не съм на 100,а на 9000 години и ако аз нямам претенции,като създание по стар от вашата дружка Исус,не знам кой друг да има?
Погледна към морето и каза:
-Е не е чак толкова лошо,само да си бях взела някакво одиалце,това Долче-посочи роклята и после обувките- Версаче,ще отидат направо на боклука.

Ол такали щом са толкова скъпа може да направя това.
След това взех част от роклята и я скъсах.
Опс съжалявам май направих грешка и се засмях.
Е какво и аз съм капризен но не съм разглезен колкото теб.
Куч*а е добреде ивинявай.Беше грубо.

Стресна се за миг но имаше още рокли и можеше да си купи още щом пожелаеше. Леко пооправи скъсаното усмихна му се леко но леко не искрено и каза:
-Като за ангел си много не съобразителен,знаеш ли с тази рокля колко бедни дечица можеха да бъдат нахранени...
Засмя се леко,като премигна но след това не го погледна,ако се бе ядосала до сега щеше да бе станала но толкова бе отекчена,че този ангел тук можеше малко да поразнообрази ежедневието.
Приближи го леко като нежно му прошепна на ухото:
-Да кучка съм не на празно съм Ламия.

НЕ ми пука за твоите пари и аз мога да дам на децата 100 мильона но просто чакам нещата да стана по наапечени и да нахраня всички по света.Защото аз и моята сестра сме най богатите тук.Такаче не ми се отваряй много много защото мога с един пръст дате убия.След това отново седнах на емята.

Засмя се и каза:
-Не искаш да ми правиш услуги нали?
Погледна морето:
-Когато си живял толкова години,колкото мен смъртта е най-чаканото...
Погледна го и каза:
-Убии ме!