Магазини за дрехи "Terranova"

Днес когато аз и Джереми отидохме в моята къща а след това го попитах дали ще прекара нощта в нас?
След това реших да поизляза малко.Реших да отида в мола.
Влязох вътре и се запътих към магазина Terranova.
Започнах да оглеждам какви дрехи има.

Почесах главата си. "Хм, да си нов в града не е на добре.." Започнах да разглеждам дрехите.
- Тъпо, тъпо, тъпо...може би, няма начин... - мърморех си докато ги разглеждах. Изведнъж се сблъсках с Каролайн. Първоначално не я познах.
- Гледай си в краката! - викнах, събирайки изпуснатите дрехи от пода. Вдигнах поглед и разбознах Каролайн.
- Здрастии. - казах тъпо опитвайки се да прикрия предишната си реплика.
- Какво те води насам? - попитах, а в същото време си мислех "Дано, не ме е чула, че как си спомням как щеше да убие онзи върколак... "

Анджелина се блъсна в мен.Здравей Анджи.
КАзах аз и и се усмиххнах.
Какво те води тук попитаме тя?
Ами да кажем скуката а и ми трябватнови дрехи.
ЗАсямх се аз и отново се усмихнах.
Аи теб какво те води тук?[i][u]

[b] - Най-вече скуката.. - промърморих. Огледах се наоколо. Дрехи, дрехи и пак дрехи. То какво се очакваше от магазин за дрехи? "Дрехи" тази дума се заби в съзнанието ми търсеща нещо, с което да се завърже.
- Дрехи! - измърморих. - Така, така а ти какво си избра?

Избрах си една синя рокля от другата страна на магазина.
И ето тази блузка о о о и ето тази поличка с този колан.
Супер е!Нали така.Олл тези дънки са супер яки!!!
Каах и се засмях взимам ги и тях.

- Ти си маниячка! - казах с ирония и сърказъм, а в гласа ми се четеше и нотка голяма скука. "Стегни се момиче" изкрещя някакъв глас, някъде из главата ми.
- Хмм, хубави са. Виж моите. Тези гети, ръкавиците, шала, палтото... а и тези черни панталони. Ами тази тениска, на която пише "LOVE ME" е супер! Засмях се.
- Даа, днес ще остана без пари, но затова са създадени кредитните карти. - смигнах й.

При "профучаването" на Каролайн си окорих очите.
- Истина е.. - изтичах до мястото, където бяха "захвърлени" новите дрехи.
- Тъпо, не, няма начин... кой забога може да хареса това? - гледах скептично към всяка дреха. Но за разлика от мен Каролайн се вихреше с всички сили. Даже цяла количка напълни.
- Сигурна ли си, че ти трябват толкова дрехи? Ако не спреш може да нямаш място в гардероба. - засмях се.

- Анджи е възхитена. - може да съм момиче, но никога не бях виждала някой да има такава мания от дрехите.
- Шест гардероба? И само два пълни? Тц, тц... - изцъках.. днес не бях в настроение. Видях продавачката и я спрях.
- Момичето с шапката и табелка, на която пише "Ма-ри-не-ла" елате замалко. - хей, мога да виждам надалеч! По-точно да чета. Продавачката дойде с ужасно тъп поглед.
- Извинете да имате размер 38ми? Искам тези кецове. - усмихнах се. Момичето се затича, може би защото не искаше да се задържи дълго около мен.
- Това момиче се бави прекалено дълго. - Казах на Каролайн докато тя все още зяпаше роклите.

Спокой.....Обоже тези дрехи са страхотни купувам веднага.
Ето още една количка е пълна.О боже защо дойдох тук.
НЕмога да спра да купувам казах на Анджелина.
Анджеина моляте спри ме по някакъв начин.

- Ъъъ, да веднага. - започнах да тичам насам-натам като в анимационен филм. Спрях се.
- Окей, ако ти кажа, че нито една дреха от тези тук не е маркова или въобще е менте, ще спреш ли? - тъпо, да, но не мога да измисля друго за толкова кратко време, а тя продължаваше.
- Или пък ако извикам Спри!... добра идея, но не. - разклатих глава. Викнах на продавачката.
- Хей къде са ми кецовете? - Момичето дотърча. Метнах единия кец по нея и казах:
- Другия път внимавай, човеко! - викнах. "АААААААААААААААААА!" спрях се с ръка на уста.
- Добре всички ли видяха това, защото няма да го повторя отново!