Училище

Бях в имението и стоях в голямата баня, но скуката исамотата ме караше да се чувствам някак подтисната през цялото време. Защо да не започна да се правя на нормална тинейджърка, помислих си.
Излязох от банята и се облякох.
-Дейзи, не пускай никой вкъщи. -Казах на прислужницата и излетях от вкъщи. Отидох в училището и започнах да се разхождам, погледът ми засече Фелисити. Озовах се до нея.
-Здрасти, ангелче. -Казах шеговито.

Здравей моето малко Дяволче.Казах аз шеговито.
Е какво те води тук?Попитах я аз.Ела седни.
След това я погледнах в крилата.
Е как искара снощи?ЗАсмях се аз.

-Ами реших да се поразходя и ето ме тук. А снощи си прекарах добре. Очевидно и ти също. -Засмях се и седнах до Фелисити.
Облегнах се назад и качих единия си крак на пейката.
-Ами ти какво правиш тук? -Попитах я и се усмихнах весело. Честно казано не знаех какво наистина търся тук.

Ами незнам реших да видя как изглежда училището.
Засмях се аз.Искаш ли да се поразходим да изядем по една пица?
След това я погледнах с поглед на който не може да откаже.
И зачаках нейният отговор..

Тя ме погледна с онази, кучешката муцунка, а аз се засмях.
-Добре, хайде. -Усмихнах се широко. Не можехме да летим пред всички, за това щеше да се наложи да ходим като нормалните хора.
Изправих се и се протегнах.
-Тръгваме ли? -Попитах и й намигнах.